Piano as a whole orchestra

I have always appreciated the sound of an orchestra, its diversity and unity. Piano as part of it or a solo instrument is how I have enjoyed it until last night.

Baynov piano ensemble however played a whole concert on 8 grand pianos with 16 wonderful pianists. They moved on the stage, changing places all the time, playing together, taking turns, and actually sounding as a whole orchestra! Quite unusual, but apparently possible 🎹 We heard arrangements of Mozart, Carl Orff, Wagner, Rossini, and some original pieces by the ensemble’s director – Tomislav Baynov. It was a whole new experience to hear so many pianos at the same time, sounding differently as a harmonious whole.

During the encore, even the conductor (also pianist) took part in playing Sabre Dance, that I share with you now.

Пианото като цял оркестър

Винаги съм харесвала звученето на оркестъра – разнообразие в единството, а на пианото съм се наслаждавала като част от него или като солов инструмент. До снощи.

Байнов пиано ансамбъл обаче успя да представи цял концерт на 8 рояла с 16 прекрасни пианисти. Те се движеха по сцената, сменяха местата си през цялото време, свиреха заедно, редуваха се и всъщност звучаха като истински оркестър! Доста необичайно, но очевидно – възможно 🎹 Чухме аранжименти на Моцарт, Карл Орф, Вагнер, Росини и някои оригинални пиеси на главния ръководител на ансамбъла – Томислав Байнов. Беше изцяло ново изживяване да чуя толкова много пиана, свирещи едновременно – един различен звук в хармонично цяло.

По време на биса дори диригентът (също пианист) се включи в изпълнението на Sabre Dance, което споделям сега с вас.

 

 

Technical apotheosis

This is as far as I got for 2 years of playing the piano, as to technical achievement. Technically 😉 that is also the largest piece I have to offer. It is not one of my favorite, but it required a lot of work, because it is very diverse, and I have to admit it sounds good. Not so much in my performance, though – I can hear quite clear the places where it could be more mellow, and also those which could use some sharpness. But that is, as I said, how I can play it right now.

It is also pary One of three. I already played part Two – Scherzo last year – you can hear it here. And surely soon should come part Three – also the hardest of all – Rondo.

Anyway, now is time for Sonatine I, op. 151 by Diabelli.

Технически апотеоз

До тук стигнах след две години свирене на пиано, що се отнася до техническо постижение. Технически погледнато 😉 това е също и най-дългото произведние, което мога да изпълнявам до момента. Не е сред любимите ми, но изискваше много работа, тъй като е доста разнообразно, и – трябва да призная, че звучи добре. Не чак толкова в мое изпълнение – съвсем ясно чувам местата, на които може да бъде по-меко, както и тези, на които им трябва повече яснота. Но както казах, това са възможностите ми за момента.

Произведението също така е част Първа от три. Втората – Скерцо – вече свирих миналата година, можете да я чуете тук. Естествено идва ред на Трета част, а също и най-сложната – Рондо.

Сега обаче е време за Sonatine I, op. 151 от Диабели.

Image by Pixabay

The Sixth – A Vision

Lately, instead of recording my progress on playing the piano, I realize I am devoting my time at home and the space in this blog on my music (The Fourth and The Fifth appeared quite recently). I make some negligibly small steps with the pieces I am learning during my piano lessons, because I simply cannot stop myself from composing new music. And I don’t want to.

It is as fun as a game for a child, and as sweet as a reward well deserved. It bears the challenge of new lands, yet to be discovered, and the itching that makes you work hard, forgetting the time of the day.

That is how one evening recently the Sixth was born. It is named “A Vision”, because it tells the story of a man, swimming in the ocean of what he sees as important in life, pacing with the full confidence that he knows what his purpose is… until in an instant he is given a vision. Just for a moment he perceives what is truly beautiful and worth living for, his soul starts dancing with the lightness of a Knower. Just for a moment…

© 2019 Denitsa Georgieva. All rights reserved.

Шестата – Видение

Напоследък осъзнавам, че вместо да проследявам напредъка си в свиренето на пиано, посвещавам времето си у дома и пространството в този блог на своята музика (Четвъртата и Петата се появиха съвсем скоро). Правя пренебрежимо малки стъпки по отношение на откъсите, по които работя по време на уроците по пиано, защото просто не мога да спра да композирам. А и не искам.

Защото е забавно – като играта за всяко дете, и сладко като заслужена награда. Носи в себе си предизвикателство, като да откриваш нови земи, както и онзи сърбеж в ръцете, който те кара да работиш до забрава.

Така една вечер наскоро се роди Шестата. Носи името “Видение”, защото разказва историята на човек, плуващ в океана на онова, което смята за важно в живота, крачещ с пълната увереност, че знае какво е неговото предопределение… докато за един миг не получава видение. За един кратък момент той успява да види какво е истинската красота, за която си струва да се живее, а душата му започва да танцува с лекотата на Позналия. За един кратък момент…

© 2019 Деница Георгиева. Всички права запазени.

Image by Pixabay

On Silence

What can be greater than music? Undoubtedly Silence, I thought when reading this quotation of Gordon Hempton!

It contains the absolute potential of the Whole that is to be manifested or to stay yet hidden. Silence is the promise of endless possibilities. Of the imagined and unimaginable. It is the prima materia that gave birth of all. We’re children of Silence, but how do we relate to it?

Do we “hear” it? Do we feel it? Do we let it inside us? Do we keep it for later? Can we merge with it?

Is it at all something separate from us or it is woven in our being?

These are just some Tuesday thoughts.

Какво може да е по-велико от музиката? Несъмнено Тишината – помислих си аз, прочитайки този цитат от Гордън Хемптън.

В себе си тя съдържа абсолютния потенциал на Цялото, който може да се изяви или да остане скрит. Тишината е обещание за безкрайни възможности. За онова, което можем да си представим, както и за невъобразимото. Тя е праматерията, от която е родено всичко. Ние сме деца на тишината, но каква е връзката ни с нея?

“Чуваме” ли я? Усещаме ли я? Пускаме ли я в себе си? Оставяме ли я за по-късно? Можем ли да се сливаме с нея?

Тя нещо отделно ли е от нас или е втъкана в същността ни?

Това са просто няколко вторнични размишления.

 

Image from Pixabay

The Fifth – Autumn Sways

Autumn came as smooth as only it can do. That is why I love it so much – it brings warmth, along with the rain, color, along with the wind, fruit, along with the leafess trees, and a promise for a new awakening in Spring.

In addition ‘Winter is coming’ will always be a nice reminder of the cozy evenings to come – with a book in your bed and a hot chocolate by it 🙂

That is how after the Fourth the Fifth came to birth. It bears the sways of the Autumn, and also its name. I hope you like it!

© 2019 Denitsa Georgieva. All rights reserved.

Есенни полюшвания

Есента дойде така плавно, както само тя може. Точно затова я обичам – тя носи топлина заедно с дъжда, цветове заедно с вятъра, плодове заедно с обезлистените дървета и обещание за едно ново пробуждане през пролетта.

В допълнение ‘зимата иде’ винаги ще бъде едно приятно напомняне за предстоящите уютни вечери в леглото – с книжка и горещ шоколад 🙂

Така след Четвъртата се роди и Петата. Тя носи полюшването на есента, а също и името й. Дано ви хареса!

© 2019 Деница Георгиева. Всички права запазени.

Happy International Music day

Music is not a talent. It is not a language. And it certainly isn’t entertainment.

Music is life!

Happy International Music day!

🎵

Музиката не е талант. Не е език. И със сигурност не е начин за забавление.

Музиката е живот!

Честит международен ден на Музиката!

When will Deni be back?

That is a picture my colleagues sent me during my holidays – it’s a very nice mixture and implication of my love for the Mozart chocolates (yes, I guess everybody knows about it), music, the piano… and a reminder that the month off playing I decided to take during the summer is over, and my practice starts again. Sweet!

*the picture text goes “When will Deni be back?”

Това е снимка, която колегите ми пратиха по време на отпуската – много подходяща смесица от намеци за любовта ми към бонбоните Моцарт (да, май всички са наясно с това), музиката, пианото… и напомняне, че месецът почивка от свиренето, който реших да си взема през лятото приключи и отново започвам да се упражнявам. Сладост!

The Umbrellas of Cherbourg

The chilly mornings lately are a certain reminder of the fall that is about to come, and with it – a forest of umbrellas will grow on the streets.

The umbrellas of Cherbourg is a piano melody from a movie of the same name, which I haven’t seen, but I believe it is not hard to guess that it is about love. Romance, sadness, drama – the usual elements in such a scenario.

Maybe you have seen the movie and can add more to it?

Хладните утрини започват да напомнят, че есента скоро ще дойде, а с нея – гора от чадъри ще поникне по улиците.

Шербургските чадъри е мелодия за пиано от едноименен филм, който не съм гледала, но мисля, че не е трудно да се отгатне, че става дума за любов. Романтика, тъга, драма – традиционните елементи в подобен сценарий.

Вие може би сте гледали филма и можете да кажете повече?

The Fourth

Here comes my Fourth composition, unexpectedly soon after the Third, and unbelievably quickly written. I just came back last night and it flowed under my fingers. I still don’t have an idea how it happens; but I have suspicions how it was inspired: by a group of friends with whom we spent some wonderful 4 days 🙂

© 2019 Denitsa Georgieva. All rights reserved.

Четвъртата

Ето го и четвъртото ми произведение – появи се неочаквано скоро след Третата и го написах неподозирано бързо. Просто се прибрах снощи и то потече под пръстите ми. Все още не мога да разбера как точно се случва; но имам подозрения от какво беше вдъхновено: от група приятели, с които прекарахме прекрасни 4 дни 🙂

© 2019 Деница Георгиева. Всички права запазени.

Create a free website or blog at WordPress.com.

Up ↑